Когато купувахме къщата едно от нещата, на което се зарадвахме наивно беше гаражната алея. Бяхме виждали вече големият чикагски сняг и въпреки това не се уплашихме от него, а приехме риненето на снега всяка зима като начин да се поразкършваме от време на време и да му се порадваме, както правим и до днес.Само че първите няколко години с рало, а последните - със снегорин.Тогава обаче не знаехме за една друга процедура по поддържането на алеята. Асфалтирането! Не става въпрос за подмяна на асфалта, а по-скоро за закърпване на появилите се цепнатини и полагането на нов слой върху старият асфалт за запечатване. Първите години не му обръщахме много внимание, после експериментирахме с различни матеряли, последните 2 години пропуснахме да го поправим и тази година имаше доста работа по него. Калин направи проучване за матерялите и купи всичко необходимо. Шегувахме се, че ако в България края на лятото е време за правене на зимнината и на всякъде се виждат казани с врящи буркани или бутилки, тави с лютеница...ох, особенно лютеница:) ......................Едно време в Пазарджик, в квартал ”Младост”, където живеехме като бях малка, като дойде това време на тавите с лютеница и тръгвахме с филии хляб да ”опитваме” от хорските лютеници. Някои добри лелички и чичковци ни ги намазваха с още топла, топла лютеница ... Мммм! Клок-пльок, клок-пльок и ти потичат лигите. :) По това клок-пльок се разбираше кога лютеницата е готова...........(просто нямаше как да не си спомня :).........................То, тука краят на лятото е време за поправяне на гаражните алеи. И можеш да видиш сигнализиращи обърнати кофи,опънати важета с флагчета. А в магазините правят разпродажби, пускат образователни видео филми за това кое, как се прави. Информация много за всичко.
Ние първо трябваше да измием с препарат петната от масло от колите и да запълним пукнатините. На следващият ден Калин и Калина положиха слоя отгоре. Има условия за температурата и времето, при които е най-добре да се прави всичко това – поне 24 след полагането на слоя да не вали дъжд и да не е много горещо. От цялото кърпене и мазане се омазахме и ние целите с асфалт. И тримата.:) После се измихме с бензин. И след бензина - баня и търкане с възможно най-миризливите сапуни и лосиони.;)


Резултата вижте сами.
6 comments:
А пък нашата гаражна алея е бетонена и не трябва да се запечатва толкова ччесто.
Ха! Ами, аз си мислех, че бетонните са ”вечни”:) Не знаех, че и те се запечатват. И все пак не, че искам да обиждам на гаражна алея, ама ваща е доста по-малка и дори да беше алфалтова нямаше да е главоболие;)А пък нашата е мнооооооого дълга. Моля, моля! Скоро ще следват снимки.
Gergana,mnogo se radvam za vas.Mnogo mi haresvat snimkite.Ocharovana sam ot nachina oo koito pishesh za vidianite i useteni neshta.Taka e po dobre, otkolkoto kratkite Internet pisma.Pishi s udovolstvie shte gi cheta i sashto shte ti pisha. S obich - mayka
albena
Bravo na Vas - napravete firmichka za takiva uslugi sreshtu zaplashtane - e! vjarno sezonna rabota, ama pyk zajavkite shte sa Vi jasni oshte ot maj-juni...
Didons, taja duma матеряли se pishe po drug nachin, a imenno - матерИАли
heta vsichko i mi e adski interesno i osven tova mnogo dobre pishesh
Celuvki
Ха!:) Какичка се обади:) Много се радвам! Благодаря за поправката и за похвалата:) Старая се, де!
Чакам снимките за зелената карта, между другото. И Марийката. Целувки и от мене.
Ааа,... това "Ви" и "Вие" не беше ли от друг стил? Само питам с образователна цел.;)
хахахахахха! Ето къде се събира цялото семейство на шеги и закачки! Драго ми е да се включа! А сега, за да не отклонявам темата от асфалтите и циментите... Спирам до тук! До скоро, Дидо, и вие мило семейство!
Post a Comment