Sunday, October 08, 2006

Weekend

Днес е неделя и сега точно е 22:25 h. Денят започна в 9 сутринта с кафе у Снежа и Иван и една идея, за която ще пиша по-нататък като и дойде времето. След това - Church. След това с Калин прахме килимите. Мдаа! Изпрахме ги на асфалта зад къщата с една специална машина за вода под налягане, която всеки път като спре, Калин трябваше да блъска доста силно в земята, за да тръгне. По едно време си мислех, че ето това ще и е за последен път и ще се разпадне тотално на части ... обаче тя пък се оказа доста здрава. Така че, успяхме да изперем и изплакним и трите килима. Сега къщата ни прилича на истинска селска българска къща с проснати шарени килими по оградата... и джоджан посаден в ТЕНЕКИЯ от БЪЛГАРСКО СИРЕНЕ до нея. Ето на, издадох го. Това последното е дело на Калин, който въпреки моите протести и закани не се отказа да го направи. Какъв беше този изблик на носталгия така и не разбрах. Или може би го направи нарочно, за да се посмеем. Аз обаче едва ли ще я издържа да ръждяса и да потекат оранжеви вади от нея и затова търся да купя нещо по-прилично, за да я сложа в него.

Днес също така ни дойдоха на гости Магда и Румен. Мъжете се занимаваха с компютри пак, а ние отидохме до парка с Магда и малкият Габриел. Люляхме се на люлките. Пързаляхме се на пързалките и учихме малкият да хвърля камъчета в реката.
Калина вечерта отиде да яде сладолед на мола и след това на кино с един приятел ... НЕ на среща или date, както ми се даде да разбера. Аз обаче се запознах с момчето, за да съм по-спокойна. Ами деца са все пак. А пък и карат вече коли.

Това ме подсеща и за друго...вчера беше първият ден, в който Калина кара по оживена улица. А днес пък кръстосваха из целият квартал с Калин. Малко се стряска още от по-големите коли и все иска да кара в средата на пътя, но иначе се справя все по-добре и по-добре. Един колоездач леко е щял да бъде отнесен, но до произшествие и наранявания не се е стигнало.

Та, докато децата бяха на кино и Калин мислеше върху поредната си Excel формула аз отидох до Loft-a. Тази вечер имаше бебешко събиране. Оуен на Том и Тоня, който няма още и месец и Дейвид на Хедър на три месеца. На мене ми дадоха да подундуркам Дейвид и падна голям смях, когато големият Дайвид започна да го закача. Хедър беше донесла пица, Джон беше донесъл газирано...имаше и един вкусен пай. Бебетата по едно време ги накърмиха и като им се напълниха коремчетата спокойно заспаха въпреки, че в стаята никой не се стараеше да пази тишина. Тогава всички седнахме да гледаме филма. Беше по избор на Джон. Казваше се "МОСТ" - чешко -английско производство, номиниран за Оскар за най-добър късометражен филм през 2003 година.
Филма е само 29 минути и е удивителен! Тази нощ ще заспя размишлявайки върху него. Скоро ще си купя и диска. Ще се постарая да стигне и до България някакси. Ако го няма все още там.

Неделя вечер винаги завършва с хвърляне на боклука. :) Прозаично и, все пак, понякога доста романтично. Сериозно говоря! Алеята е доста дълга и навръщане към къщата при бавен ход може човек да се наслъждава на небето, звездите и луната в ясно време. Веднъж гледахме северното сияние с Калин след като оставихме казаните. Гледахме го с почуда, защото още не знаехме какво е със сигурност. Беше вълшебно! После по ТВ-новините потвърдиха.

Ами това беше май за днес. Утре-нова седмица започва.:) Прегръщам ви всички. Обичам ви!

1 comment:

Anonymous said...

А нашата неделя, Дидо беше на село - при Ачо. Аз (Гоги), мама и Пеци, Вуйчара и моето момче - Петринел. Те с Ачо са големи приятели още от лятото (когато му ходихме на гости за 1 седмица), а с вюйчара се оказа, че имат общи познати... А иначе - пренасяхме тор. Представи си каква романтика е това - рине с лопатите, после пренасяш с количките. Аз и Албенчето работихме наравно с мъжете и най-интересното е, че никой не се оплака от мускулна треска. Е, при някои това може би се дължеше на изпитите асирини, но аз не пих и ето защо заключих, че цялата работа е в чистия въздух (макар и леко понамирисващ на тор)... После ни заваля един дъжд - страшна работа, само за кафе под тентата. Ето така мина нашата неделя - както каза моята шефка - чудесно си уползотворила свободните си дни.