Годината започна с разчистване на Савовата къщата. Това е то, свърши се, продадена е... и заедно с нея и милите детски спомени, които съхраняваше под старите си асми и керемиди. Зная, че последното не е вярно и че винаги ще ги си спомням, но все пак е истина, че когато материалните неща изчезват, спомените започват да избледняват и те лека по лека. Това неизбежно трябва да има нещо общо с несъвършенствата на тази земя. Може би затова несъзнателно и спонтанно вдигам камерата и правя снимки всеки път, когато погледна надолу към къщата сещайки се, че скоро ще изчезне от там и новата гледка ще буди съвсем други чувства и спомени у мене и аз така усърдно и безнадежно се старая да запечатвам всеки един от тези последни изгледи. Тъжно е дори само като си го представя, защото зная, че все още искам да изпитвам и да си спомням точно това, което този мъничък парцел земя отпечатва в сърцето и съзнанието ми. Имаше време в което бях спокойна и вярвах, че този двор ще си остане в този вид завинаги, дори мечтаех за възраждане и обновление, въпреки, че средствата с които разполагах бяха нищожни и смешни, като една проста ножица за рязане на клонки...И все пак се чувствах щастлива, че пак ще мога да сляза в двора на пролет, да зарежа лозите и дръвчетата, да посадя нови цветенца и зеленчуци, да се радвам на косето босето, да късам от плодовете на стара смокиня или просто да седя в прохладата му през горещ летен ден, и да се рея тихо в спомени за летни бани със слънчева вода, как мачкахме гроздето, за безбройните обяди, домашни сладоледи, торти Джон Ленън и така нататъка...
Дърветата ги няма вече, аз лично помогнах на Владо, да ги отреже. Само големият бор не посмях и все още стои. :(.......сега със страх реализирам коравосърдечието си при този акт и не го разбирам.:(
Пазителят на старата махала го няма и скоро и малката къща с двата гаража ще изчезнат в една огромна дупка, в която ще са основите на новият блок. И въпреки всичко, все още дълбоко в сърцето ми това още не съществува, а са само някакви аналогии, с това, което се случи в съседния двор.
Кюфтенцата се родиха, вдъхновени от един калейдоскоп от спомени, които в един момент се завъртяха в съзнанието ми и успяха също така да ме развъртят във кухнята, където по също толкова вълшебен начин успях да забъркам, тези прекрасни и вкусни създания, със следните съставки:
250-300гр. кайма 60/40
1 стрък праз ситно нарязан
1 малка глава лук ситно нарязана
1 яйце
1 ч.л. бял пипер ( пимента)
1 ч.л. микс от смлени червен пипер, кориандър и кимион
1 1/2 ч.л. куркума
1 щедра с.л. Trader Joe's Nutritional Yeast (vegan, gluten free product, коледен подарък от моята скъпа дъщеря, доставен директно от Калифорния) - това последното е също така и съставката, която прави кюфтенцата солени. Ако сте забелязали, в изброените по-горе съставки липсва сол.
За съжаление, тази "кихни сладко" подправка променя и доста основно вкуса на кюфтенцата, което пък ощетява доста някои придирчиви и капризни вкусове. НО, надявам се това да не предизвика война, както се случва във всеизвестна приказка от Вилхелм Хауф, а...дааа бъде просто заменена със сол или друг някакъв солен овкусител. :)
Всичко това вълшебно се омесва докато се получи еднообразна маса. От получената смес се овалват малки, колкото среден орех, топчета. Добре е да си намокрите леко ръцете, докато правите това, за да не ви залепнат по ръцете. Оставете кюфтенцата на спокойствие в хладилника, докато се съвземат, а вие пригответе съставките за соса. Да, има и сос. :)
2 скилитки ситно нарязан чесън
2 см нарязан джинджифил
1 пакетче куркума
1 с.л. брашно ( разтворено в малко хладка вода се прибавя към доматите )
1/2 кубче пилешки бульон
1/2 ч.л. подправка Вегета или подобна на нея солена подправка
На вкус: черен пипер, червен пипер, кориандър, разни други зелени подправки, които обичате да забърквате с домати
1 буркан консервирани домати ситно нарязани или 1 бутилка сос. Колкото повече , толкова повече сос.
След като сте приготвили всичко, извадете съвзелите се кюфтенца, оваляйте ги в брашно и ги изпържете в тигана. Не ги пържете в много нагорещена мазнина, за да не загори брашното и след като са готови ги извадете и поставете на кухненска хартия, за да се попие мазнината.
В тигана с останалата мазнина изсипете горните съставки за соса, като последно добавете разтвореното брашно, и гответе на средно загрят котлон, докато се получи желана гъстота.
Някъде малко преди да се получи тази желана гъстота, трябва да потопите и кюфтенцата в соса, за да могат и те да се завъртят в калейдоскопична хармония с всичко приготвено до тук и......
Остава само да ги сервирате с много на тънко нарязан праз на кръгчета....
Та даааа! Да ви е сладко!
No comments:
Post a Comment