Тъй като беше още рано решихме да отидем все пак до Warren Dunes. Не влязохме в къмпинга, а само попитахме за информация и разбрахме, че има много хубави велосипедни пътеки. Така че, следващият път сме там.:)
Тръгнахме обратно за Chicago и изведнъж се сетихме, че заради времевата разлика между Chicago и съседните щати на изток ( 1 час напред ) има още време за разходка. В България за такова нещо въобще и не мислиш, но тук-да. Особенно, ако живееш близо до границата на времевата зона, можеш да си правиш такива ”пътешествия във времето”:) и то с най-обикновен Форд Фестива.;) Така че, решихме да се отбием до едни други дюни- Индиански! Отбихме се магистралата, спряхме на един паркинг и се метнахме на колелета отново. Трябваше да платим пак вход $2 като влизахме, което е добре. Така такива природни паркове, освен държавните субсидии, които нямам идея дали са достатъчни въобще, си набавят допълнително средства. Плажа там беше с много ситен пясък като на Слънчев бряг и като че ли водата беше по-топла.
Стигнахме на време точно за залеза и беше много красива гледка. Точно от дясно на залязващото слънце се виждаше и силуета на Chicago. По-точно онази част, която беше видима над хоризонта. На плажа имаше доста хора, вероятно местни, които бяха дошли заради гледката. Кога за последен път сте наблюдавали залез? (Хм...това ми напомня за една малка книжка от юношеството ми...но не за това сега) Има някои залези, които наистина те карат да останеш с отворена уста и да не можеш да отделиш поглед от тях...и после този мир, който обвзема душата ти...мисля, че той е неустоим. Някой да е имал подобни преживявания?:) Аз затова обичам да съм навън. Планини, морета, дюни, реки, дървета....океани, пустини, вулкани...дори само да се ровя из пръстта понякога. Мдааа!:)
Но определено гледката на дясно и ляво по протежение на брега не беше привлекателна. На ляво( юг) се виждаше Гери-индустриален град в щата Индиана, който е на брега на езерото, чиито заводски комини бързо те връщат към ежедневието. На дясно( север -на горната снимка се виждат в далечината) пък някакви други комини пушеха. Въпреки всичко залеза беше чудесен!
Денят свърши и въпреки многото впечатления не бях уморена.
На всички ни хареса много!





2 comments:
Леле, Гергана, Калина станала по-голяма от теб...
Аз си мислех, че е от позата, но май наистина ме е надминала.:)
Post a Comment