Sunday, September 10, 2006

Кратък обзор на последните дни от август

19 Август – Разходка с Димо , Илиана, майка и, Иванйи, Таничка и Калина в центъра на Чикаго. Милениум парк и Navy Pier. Поуморихме се, но се разходихме добре.:)








































































































































20 Август – Вечеря с Праматарови и гостите от Пенсилвания у дома.

21 Август – Първи работен ден!! Легнах си късно и станах много рано, за да си боядисам косата. Прибрах се почти на четири карака след 8 часа с главоболие и едва добрала се до дивана заспах.

23 Август – Първи учебен ден!! Калина тази година е 10 клас. Събитието - ще се учи да кара кола. Тази година е в хора на училището ( тук това си се води като редовен час ), продължава да е в клуба по математика, и....заедно с Ейми ще менажират футболният отбор на училището. Подробности за това по-късно.:)

25 Август – Днес ми се случи нещо, което ще си спомням винаги, когато се сещам за първите ми дни на работа в Тиндейл. Петък е и едно от хубавите неща е, че можем да си добавим 30 мин.( неплатени) към обедната почивка, с които да стане 1 час, време предостатъчно да се отскочи до някой от близките ресторанти. Рейчъл ( момичето, което ме препоръча в компанията) ме намери и отидохме да отпразнуваме моето започване и нейното преместване в нов департамент в Tyndale.
Не спряхме да говорим за работата, за Loft-a и предстоящият концерт, който всъщност е по нейна идея и за куп още други неща. И така, ядейки салатите си и говорейки времето мина бързо. Тръгнахме , продължавайки разговора в колата и така чак, докато се разделим:)
Започнах отново работа и изведнъж се появи една жена със същата като моята чанта. Това беше първото, което си помислих, че има същата чанта като моята. Дойде при мене и ме попита дали съм аз Гергана и че ми връща чантата, която съм забравила в Wendy's. Каза ми, че още като я видяла и решила, че ще я пази и ще ме намери, за да ми я върне. Аз въобще и не подозирах, че съм я забравила.
Аз бях като вцепенена за момент......и освен да и благодаря, да я попитам за името и, да я прегърна и да си остана вцепенена нищо не можах да направя:) ... след това тя изчезна както се и появи.
После разпитах за нея и се оказа , че е работила в компанията, но преди 3 месеца се е пенсионирала. ...Ако ви кажа, че нямам дори спомен от лицето и. А аз помня лица. Беше ниска женица...само силует имам в съзнанието си от нея и помня, решителността и , с която каза , че е решила да пази чантата ми:) ...може би защото каза “с живота си” и то хич не на майтап. На мене след това и сълзи ми потекоха и после цял ден бях в размишления.

26 Август – Първа среща по футбол. Калина и Ейми освен, че водят статистиките по време на мача, бяха опекли и “негърчета” за успокоение или насърчение на отбора ( в случая за успокоение) - сещате ли се за този сладкищ с много кафе или какао и шоколадова глазура отгоре. Реже се на квадрати. И тука го има , но му викат “ brownies”.

27 Август - На гости у семейство Ковачеви - стопаните на кучето Макс. Помните ли го? Бил се затъжил за нас и ни поканиха на гости. Вечерта Пламен с децата намери зад гаража им огромна паяжина с паяк, който беше хванал един голям скакалец. Паяжината беше човешки бой и беше опъната от клона на едно дърво до земята. Така че, паяка се падаше на височината на очите ти висящ в нищото. После стана смешно, защото Пламен реши, да го унищожава с нещо като Антикомарин, с който изгони нас и децата, а на паяка видимо нищо му нямаше.:)

29 Август - Интервю за Американско гражданство. Още една важна дата. Взех си почивен ден от работата и тръгнах доста по-рано за града, за да избегна трафика по магистралата. По инструкции, не трябваше да влизам по рано от 30 мин. преди интервюто това правеше 9 сутринта. Пристигнах доста по-рано, близо два часа:) След като паркирах колата потърсих Starbucks или някакво друго кафене, за да изчакам. Това, което открих имаше три маси вътре, три маси отвън и всички бяха заети, така че само си взех кафе и тръгнах из улиците с надеждата, че ще намеря някоя скрита градинка между небостъргачите. В парка повечето бездомни хора още спяха ( тъжна картинка:( ), а други вече бяха заели местата си по ъглите на улиците. Хора забързани към работното си място...Намерих нещо като градинка с места за сядане. Точно пред входа на Борсата. Оказа се доста близо до мястото, където щеше да се проведе интервюто, но от другата страна на улицата и скрита така, че не бих могла да я видя. В началото на градинката един черничък господин беше разположил уредбата си и се грижеше за настроението на хората. Беше нещо като DJ на улицата и пускаше разни парчета от 50-те - 70-те години. Майче и пееше.
А сега се сещам, че видях и един друг чернокож ( тук думата “негър” е обидна и затова не се използва) на един ъгъл да стои и да поздравява минаващите с “ Добър ден”. Казваше им и други хубави неща като това да не бързат толкова много, да се радват на деня...Почти никой не му обръщаше внимание, но той не спираше да поздравява... Гледайки хората наоколо, думите му наистина имаха смисъл.

Точно в 9 влязох в сградата на Имиграционните служби. След проверката със скенер се качих на 3-тия етаж, където на едно гише си предадох писмото за интервю и ми казаха да седна и да изчакам докато ме викнат. Във фоайето имаше доста хора, чакащи като мене, но и доста често викаха по имена. Настаних се и се настроих да чакам, тъй като моят час беше след около 20 минути. Не беше минала още и минута, когато си чух името и последвах служителката. Всичко мина много бързо като на конвейр. Набързо десетина въпроса, на които отговорих без грешка.:)Прочетох две изречения и написах две. Няколко въпроса свързани с документите. И “ Честито! Издържахте.” В 9:25 вече вървях към колата.

Вечерта, както почти всеки вторник отидох до La Spiaza. Маги и Дейвид много се зарадваха на новината и ме поздравиха. Малко след това дойдоха Маршал и Мери, които се бяха върнали от 4 годишен престой в Денвър, Колорадо. Маршал се пенсионирал и се връщали в района, за да са по-близо до внуците си.:) Те през 60-те години са били мисионери за няколко години в България. Така че, когато им говоря за Бълагария не им е чужда.:) Преди 4 години като се запознахме ми разказваха за престоя си там. След 4 години пак ни беше приятно да си говорим. Двамата също много се зарадваха на новината. И празникът стана.:)

2 comments:

Anonymous said...

Хайде честито за гражданството!!!!

* * * said...

Благодаря! Да ви се връща!